Днес, 16.11.2023 г., в Окръжен съд – Хасково се разгледа въззивно частно наказателно дело № 716/2023 г., образувано по жалби срещу определение по частно наказателно дело на Районен съд – Харманли, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемите Р.В.А., на 23 г., и С.И.Г., на 29 г. В жалбите се отправят искания за изменение на мярката за неотклонение в по-лека. Лицата Р.В.А. и С.И.Г. са привлечени към наказателна отговорност за това, при условията на съучастие в периода от 06.11. до 08.11.2023 г. в град Симеоновград са отнели чужди движими вещи (в това число парични средства, ценности и др.) от владението на трети лица без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като общата стойност на вещите е в размер на 11 934.50 лв., а кражбата е извършена чрез проникване и преодоляване на прегради, здраво направени за защита на имот (избутване на врата на тераса). По отношение на лицето С.И.Г. е налице и квалифициращо обстоятелство – деянието е извършено при условията на опасен рецидив, т.е. след като същият вече е бил осъждан с предходна влязла в сила присъда, поради което настоящото деяние е наказуемо по реда на чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 НК с наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години. По отношение на лицето Р.В.А. деянието е квалифицирано по реда на чл. 195, ал. 1, т. 3 НК и е наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години.

Окръжен съд – Хасково приема, че към настоящия момент по досъдебното производство са извършени редица процесуално-следствени действия - разпознавания, огледи, разпитани са свидетели, самите обвиняеми са дали обяснения във връзка с предявените им обвинения. Изготвени са и съответните експертизи. Анализът на всички тези доказателства води до извода, че по отношение и на двамата обвиняеми може да се направи обосновано предположение, че същите са извършили и са съпричастни към престъпленията, в които са обвинени, а отделно от това деянията са наказуеми и с наказание „Лишаване от свобода“.

Въззивният съд приема също така, че е налице опасност от укриване и опасност от извършване на друго престъпление по отношение и на двамата обвиняеми. По отношение на обвиняемия С.И.Г. тази опасност е налице с оглед на самия факт, че настоящото деяние е извършено при условията на опасен рецидив. Съдът стига до извода, че независимо от предходните си осъждания, обвиняемият С.И.Г. не се е поправил и очевидно друга по-лека мярка за неотклонение няма да изпълни целите на законодателя за нуждите на воденото наказателно производство.

По отношение на втория обвиняем Р.В.А. съдът също стига до извода, че е налице опасност от укриване и извършване на престъпление, тъй като независимо, че има регистриран адрес на територията на Република България, по делото има достатъчно данни, от които се установява, че лицето не пребивава на този адрес, не осъществява трудова дейност, липсват данни да реализира трудови доходи, поради което съществува опасност да се укрие. Налице са и лоши характеристични данни.

С тези съображения Окръжен съд – Хасково приема, че именно мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение и на двата обвиняеми в максимална степен ще гарантира неотклоняването им срещу воденото срещу тях наказателно производство, поради което обжалваният съдебен акт на районния съд като правилен и законосъобразен е потвърден, а жалбите срещу него са отхвърлени като неоснователни.

Определението на Окръжен съд – Хасково е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.