Днес, 29.05.2024 г., в Окръжен съд – Хасково се разгледа частно наказателно дело № 357/2024 г., образувано по внесено от Окръжна прокуратура – Хасково искане за  вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на лицето И.И.А., български гражданин. Лицето е привлечено като обвиняем за това, че на 26.05.2024 г. на ГКПП „Капитан Андреево“, община Свиленград, област Хасково, без надлежно разрешително, с лек автомобил „Фолксваген Поло“ е пренесено през границата на страната от Р Турция в Р България, високорисково наркотично вещество – хероин, с общо бруто тегло 6,120 кг., на обща стойност от 1 028 160 лева, като предмета на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък – престъпление по чл. 242, ал. 4 предл. 1-во вр. ал. 2 предл. 1- во от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 15 до 20 години.

            Съдът прие наличието на обосновано предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 15 г. до 20 г. и „Глоба“ от 200 000 до 300 000 лева. От събраните към настоящия момент на досъдебното производство доказателства, от протоколи за претърсване и изземване, разпитаните свидетели и от обясненията на самия извършител се установява, че И.И.А. е автор на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Съдът намира, че извършеното деяние се отличава с висока степен на обществена опасност, с оглед количеството наркотично вещество и размера на наказанието, предвидено в закона за този вид престъпна дейност. Съдът приема, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие, която следва от тежестта на наказанието. Отделно от това е налице и опасност да извърши престъпление с оглед обремененото му съдебно минало, както е видно от приложената справка за съдимост, според която лицето е осъждано шест пъти за различни престъпления, като от последното му осъждане и наложеното му наказание „лишаване от свобода“ е изминал период по-малък от 3/три/ години.

            Тези обстоятелства, взети в своята съвкупност, обусловиха извода на съда, че единствено мярката за неотклонение „задържане под стража“ се явява адекватна на целите на закона – да се осигури присъствието на обвиняемия в производството и при извършване на процесуалните действия по разследване.

            Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Пловдив в 3 - дневен срок, считано от датата на постановяването и обявяването му в съдебно заседание, като в случай на постъпила жалба и/или протест, делото е насрочено за разглеждане от Апелативен съд – Пловдив на 06.06.2024 г. от 10 ч.