Днес, 14.06.2024 г., в Окръжен съд – Хасково се разгледа частно наказателно дело № 389/2024 г., образувано по внесено от Окръжна прокуратура – Хасково искане за  вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на лицето на С.М.М., на 22 г., български гражданин, за това, че на 11.06.2024 г. на ГКПП „Капитан Андреево“ , общ. Свиленград, обл. Хасково, без надлежно разрешително, направил опит да пренесе през границата на страната, от Р България в Р Турция с лек автомобил, високорисково наркотично вещество – кокаин с общо бруто тегло 3,510 кг., като предметът на контрабандата е в особено големи размери, случаят е особено тежък и опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини.

            Според съда събраната към настоящия момент доказателствена съвкупност обосновава предположението, както за извършване на съставомерно деяние по чл. 242, ал. 4, предл. 1-во вр. ал. 2 предл. 1-во вр. чл. 18 ал. 1 от НК, така и за това, че обвиняемият е участник в това деяние, тъй като безспорно той е управлявал лекият автомобил, във вътрешността на който са открити въпросните пакети, съдържащи високо рисковото наркотично вещество.

       Въпреки дадените обяснения от обвиняемия в днешното съдебно заседание, съдът намира, че към настоящия момент предположението за извършено престъпление и за авторството му е достатъчно обосновано за целите на настоящия процес, свързан с определяне на подходящата процесуална принуда, която следва да препятства укриването на обвиняемия и да не му позволи да осуети предприетото спрямо него наказателно производство. 

         Обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 15 г. до 20 г. и „Глоба“ от 200 000 до 300 000 лева. В случая на основание чл. 63, ал. 2 т. 3 от НПК, опасността от укриване или извършване на престъпление се предполага от закона, макар че обвиняемият не е осъждан и няма данни за негови противообществени прояви, но от друга страна липсват такива изключителни обстоятелства, които да изключат законовото предположение.   

           Тези обстоятелства, взети в своята съвкупност, обусловиха извода на съда, че единствено мярката за неотклонение „задържане под стража“ се явява адекватна на целите на закона – да се осигури присъствието на обвиняемия в производството и при извършване на процесуалните действия по разследване.

         Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Пловдив в 3 - дневен срок, считано от датата на постановяването и обявяването му в съдебно заседание, като в случай на постъпила жалба и/или протест, делото е насрочено за разглеждане от Апелативен съд – Пловдив на 20.06.2024 г. от 10 часа.