Днес, 11.10.2024 г., в Окръжен съд – Хасково се разгледа Частно наказателно дело № 706/2024 г., по постъпило искане на Окръжна прокуратура – Хасково за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на М.М., на 36 г., турски гражданин, на когото на 10.10.2024 г. е предявено постановление за привличане в качеството на обвиняем за това, че на 09.10.2024 г. на ГКПП „Капитан Андреево“, общ. Свиленград, обл. Хасково, без надлежно разрешително, направил опит да пренесе през границата на страната, от Р България в Р Турция, високо рисково наркотично вещество – кокаин, с общо бруто тегло 13,028 килограма, на обща стойност 2 345 040,00 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери, случаят е особено тежък и изпълнителното деяние е останало недовършено по независещи от дееца причини /поради откриване на наркотичното вещество от митническите служители на МП „Капитан Андреево“/ - престъпление по чл. 242, ал. 4 предл. 1-во, вр. ал. 2 предл. 1-во вр. чл. 18 ал. 1 от НК.

           Според съда от събраните до момента доказателства – показанията на разпитаните свидетели, обясненията на обвиняемия, в които същият признава изцяло вината си в извършване на престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем, протокол за оглед на местопроизшествие и приложен към него фотоалбум, може да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият М.М. е автор на престъплението.  

             Съдът счете, че съществуването на реална опасност по чл. 63, ал. 1 от НПК се презюмира от наличието на предпоставките, визирани в ал. 2, т. 3 от същия текст на НПК, предвид това, че за престъплението, за което е привлечен като обвиняем се предвижда наказание не по-малко от десет години „лишаване от свобода“. Събраните до момента доказателства не опровергават презумпцията за наличие на реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление, отчитайки в тази насока обстоятелствата по подготовката и извършването на престъплението, определящо деянието като такова с висока степен на обществена опасност, предвид и стойността на пренасяното наркотично вещество, както и това, че обвиняемият е чужд гражданин и няма установено местоживеене на територията на страната. В тази връзка съдът отчете и обстоятелството, че при задържането му М.М. се е опитал да избяга и да осуети разследването.

              Тези обстоятелства, взети в своята съвкупност, обусловиха извода на съда, че единствено мярката за неотклонение „задържане под стража“ се явява адекватна на целите на закона – да се осигури присъствието на обвиняемия в производството и при извършване на процесуалните действия по разследване.

             Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Пловдив в 3 - дневен срок, считано от датата на постановяването и обявяването му в съдебно заседание, като в случай на постъпила жалба и/или протест, делото е насрочено за разглеждане от Апелативен съд – Пловдив на 17.10.2024 г. от 10 часа.