Днес, 24.04.2025 г. Окръжен съд – Хасково даде ход на разпоредителното заседание по наказателно дело от общ характер,  образувано по внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Хасково по отношение на Л.А.Х., български и турски гражданин, обвинен за това, че на 20.03.2023 г. в землището на с. Крепост, общ. Димитровград, в посока гр.Хасково-гр.Димитровград, при управление на лек автомобил, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Й.Я.Б., като деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 2,03 промила/ - престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. 1-во, б.“б“, пр. 1-во вр. ал. 1 б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 от НК.

         Съдът, след даване ход на делото и изслушване на становищата на страните и след преценка на материалите по досъдебното производство се произнесе по въпросите по чл. 248 от НПК, като счете, че делото е местно и родово подсъдно на Окръжен съд – Хасково, не са налице основания за прекратяване на наказателното производство или за спирането му, а направените искания за конституиране на страни /частни обвинители/ и разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК, както и необходимостта от ограничаване на публичността или не, привличането на резервен съдия и съдебен заседател, искания за събиране на нови доказателства и мярката за процесуална принуда, както и насрочване на съдебно заседание и призоваване на лицата, които да участват в него, съдът счете, че следва да намерят своя отговор едва след констатация дали на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалите или на защитника, респективно поверениците. 

        Съдът прие, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, а именно, че депозираният обвинителен акт не отговаря на изискванията на нормата на чл. 246, ал. 2 от НПК, доколкото съдържа вътрешни противоречия и непълноти. Според съда в обвинителния акт представителят на прокуратурата в противоречие е въвел като нарушения, допуснати от подсъдимия, тези по чл. 20 ал. 1 и ал.2 изр. 2-ро от Закона за движение по пътищата. Първото касаещо загубата на контрол върху моторното превозно средство, а второто – задължението на водача да намали скоростта или спре при възникване на опасност на пътя. От друга страна е налице неяснота в описанието на фактите относно действията и бездействията на подсъдимия, касаещи инкриминираните нарушения на ЗДвП. В обвинителния акт конкретно и точно следва да бъдат изложени причините за загубата на контрол, като се дължи и изложение на факти за това - при каква дейност с уредите и приборите на автомобила, появили се странични фактори при управление на моторното превозно средство или други възможни причини водачът е изгубил контрол, респективно да се уточни на какво се дължи „разсейването“ и липсата на концентрация, довели до невъзможността да осъществява контрол върху колата.

       На следващо място, по отношение на нарушението по чл. 20, ал. 2 изр. 2-ро от ЗДвП прокурорът дължи обосновка защо приема, че движещ се макар и с по- ниска скорост по отворен за движение републикански първокласен път, лек автомобил представлява внезапно възникнала опасност.

        С оглед всичко изложено, съдът прекрати съдебното производство и върна делото на Окръжна прокуратура – Хасково за отстраняване на допуснатите отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

        Определението подлежи на обжалване или протест в седмодневен срок от днес.