Днес, 21.07.2025 г., Окръжен съд – Хасково в съдебно заседание по частно наказателно дело, остави без уважение молбата за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемите Ш.Х.А., на 24 г. и М.Х.А., на 32 г., сирийски граждани, за това, че на 16.12.2024 г. в гр. Харманли, обл. Хасково, заедно с други неустановени по делото лица, отвлекли 33-годишен мъж и 32-годишн жена, граждани на Мароко, като деянието е извършено с користна цел – престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, т. 5, т. 7, пр. 1 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс. Задържаният Ш.Х.А. е обвинен и за това, че в периода от 16.12.2024 г. до 28.12.2024 г. в с. Българин, общ. Харманли, обл. Хасково, при условията на продължавано престъпление, се съвкупил с пострадалата 32-годишна жена, гражданка на Мароко, като я принудил към това със сила и заплашване и деянието представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 152, ал. 4, вр. т. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Съдът прие, че събраните до момента доказателства не разколебават извода за наличие на обосновано предположение, че именно задържаните са извършители на процесните престъпления.  

Според съда продължават да са налице условията по ал. 2 на чл. 63 НПК, а именно опасността от укриване или извършване на престъпление, тъй като и двете престъпления са тежки умишлени  по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. За престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2, т. 5, т. 7, предл. 1 вр. ал. 1 от НК се предвижда наказание от 7 до 15 години „лишаване от свобода“, а престъплението по чл. чл. 152, ал. 4, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК се наказва с „лишаване от свобода“ от 10 до 20 години.

Съдът прие, че двамата обвиняеми са лица със значителна степен на обществена опасност. Обвиняемият М.А. е осъждан, което от своя страна също обосновава опасността от укриване или извършване на престъпление. От материалите по делото, а и от представения и приет като доказателство по делото обвинителен акт по ДП № 725/2022 година по описа на РУП – Харманли се установява, че сега разследваното престъпление не е инцидент в живота на двамата обвиняеми. Те са били привлечени към наказателна отговорност за трафик на хора през държавните граници на Република България, с цел набавяне за себе си на материална облага, при това свързани с принуда с употреба на насилие. Това дава основание на съда да счита, че обвиняемите притежават немалък опит в преминаването на границите по незаконен начин и като цяло, нямат нагласи към спазване на установения в страната ни правов ред. При досега демонстрираното от тях поведение, не може да се очаква законопослушно такова занапред. Освен това не е превишен срокът, установен с разпоредбата на чл. 234, ал. 8 от НПК. А предвид престъпленията, в които двамата са обвинени, тяхната изключително висока обществена опасност и укоримост, следва да се приеме, че изискванията на чл. 5 от ЕКЗПЧОС са спазени от наблюдаващия прокурор, а разследването и задържането са в разумните срокове за това, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Предвид всичко изложено според настоящия съдебен състав единствената адекватна мярка за изпълняване целите на закона се явява мярката „задържане под стража“.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Пловдив в 3 - дневен срок, считано от датата на постановяването и обявяването му в съдебно заседание, като в случай на постъпила жалба и/или протест, делото е насрочено за разглеждане от Апелативен съд – Пловдив на 29.07.2025 г. от 10.00 ч.