Днес, 18.02.2026 г., в Окръжен съд – Хасково се разгледа ЧНД № 119/2026 г., образувано по внесено от Окръжна прокуратура – Хасково искане за изменение на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на лицата И.Д.П. и М.И.Д., по образувано досъдебно производство на Окръжна прокуратура - Хасково. Лицата са привлечени като обвиняеми за това, че на 09.10.2025 г. в село О., община Л., област Х., в съучастие помежду си като съизвършители са отвлекли Ф.Б.Ш. от село Л., община А., като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Обвиняемите са с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 13.10.2025 г.

Съдът разгледа възраженията на обвиняемите за неизвършване на действия по разследването, за които не е необходимо тяхното участие, както и за необходимостта да полагат грижи за малолетните си деца. Констатира се, че след постановяване на определението, с което е взета първоначална мярка „задържане под стража“ са извършени множество процесуално-следствени действия – проведени са разпити на свидетели, извършен е повторен разпит на пострадалия; назначени и изготвени са заключения  на  съдебно -медицинска и съдебно-оценителна експертизи, извършени са огледи на веществени доказателства. Тези действия по разследването са насочени към установяване и доказване  на авторството  на престъплението.В този смисъл несъстоятелно се явява основното възражение а неизвършване на действия по разследването след задържането на обвиняемите лица. При  събраната доказателствена съвкупност изводът за наличие на обосновано предположение относно авторството на обвиняемите в инкриминираното деяние не се явява разколебан, но и  се затвърждава, защото няма промяна в доказателствените източници в подкрепа на обвинителната теза. Събраните до момента данни за местоживеене, семейно положение и трудова ангажираност на обвиняемите П. и Д. са такива, че предпоставят  неправомерно поведение от тяхна страна във воденото наказателно производство

Характеристичните данни и за двамата обвиняеми са негативни. Събрана е и информация, че двамата обвиняеми, макар и да пребивават в с. О., общ. Л., не живеят в собствени жилища. И двамата обвиняеми не разполагат с никакво имущество, постоянни доходи и не са трудово заети, и е налице реална опасност те да се отклонят от воденото спрямо тях разследване. Тежкото семейно и материално положение на П. и Д. не е сред предвидените от закона предпоставки, подлежащи на преценка от съда в производството по изменение на мярка за неотклонение.

По тези съображения съдът счита, че и към момента продължава да съществува  реална опасност обвиняемите да се укрият или да извършат друго престъпление. Съдът  намира, че не се установява наличието на обстоятелства, настъпили след вземане на мерките за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемите, които да налагат промяна на същата в по-лека такава или новонастъпили обстоятелства от значение при преценката на съда за промяна на мярката за неотклонение. Въз основа на изложеното съдът приема, че  към настоящия момент адекватната и подходяща мярка за процесуална принуда и за двамата  обвиняеми продължава да бъде „задържане под стража“.

С тези мотиви съдът остави без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение.

Определението подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Пловдив.

В случай на жалба или протест насрочва делото за разглеждане пред Апелативен съд – Пловдив за 26.02.2026 година от 10:00 часа, за която дата страните уведомени в съдебно заседание.