На 27.03.2026 г., Окръжен съд – Хасково в открито съдебно заседание по частно наказателно дело, взе мярка за неотклонение  „Задържане под стража“ по отношение на С.А., на 56 години, турски гражданин. Срещу същия се води наказателно производство в Република Турция, пред 3-ти Тежък наказателен съд в гр. Едирне, за извършено на 14.07.2024 г. престъпление по чл. 188/1, чл. 53/1, чл. 54/1,4 и чл. 58 от Наказателния кодекс на Турция, а именно – внос на наркотици и психотропни вещества, за което според турското законодателство давността е 20 години и е наказуемо с „лишаване от свобода“ от 30 години. Деянието, за което С.А. се преследва наказателно, е съставомерно и по българския Наказателен кодекс и съответства на престъплението по чл. 242, ал. 2 от НК и за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 10 до 15 години.

При преценка на необходимостта от вземане на най-тежката мярка за неотклонение, съдът счете, че е налице реална и непосредствена опасност лицето да се укрие, имайки предвид поведението на А. след извършване на деянието в Турция, когато той незабавно е напуснал пределите на родината си. Освен това задържаният е чужд гражданин и няма трайна обвързаност с конкретно място в България, въпреки формалния му статут на постоянно пребиваващ.

Наред с опасността от укриване, според съда, съществува и реална опасност от извършване на престъпление. От представените от Окръжна прокуратура доказателства се установява, че срещу С.А. в България е образувано Бързо производство № 114/2026 г. по описа на РУ Свиленград за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Това обстоятелство разкрива личностна характеристика с висока степен на обществена опасност и склонност към нарушаване на правовия ред, особено в контекста на сходството между българското обвинение и това, за което се иска неговата екстрадиция.

С оглед на изложеното и предвид изключително високия размер на наказанието, което заплашва лицето в Република Турция (30 години лишаване от свобода), и факта, че разрешението му за пребиваване в България е към края на своя срок (валидно до 14.04.2026 г.), съдът счете, че всяка по-лека мярка за неотклонение би била недостатъчна да гарантира участието му в екстрадиционната процедура. Единствено мярката „Задържане под стража“ съответства на тежестта на случая и на процесуалното поведение на лицето до момента. 

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Пловдив в 3 - дневен срок, считано от датата на постановяването и обявяването му в съдебно заседание, като в случай на постъпила жалба и/или протест, делото е насрочено за разглеждане от Апелативен съд – Пловдив на 02.04.2026 г. от 10.00 ч.