Днес, 08.05.2026 г., в открито съдебно заседание Окръжен съд – Хасково взе най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Б.Ш., на 47 години, турски гражданин, със статут на постоянно пребиваване в Република България. Същият е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 05.05.2026 г. за това, че на 04.05.2026 г. в прилежащо мазе към апартамент, находящ се в гр. Свиленград, ползвано от Б.Ш., са били държани с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери, а именно – марихуана /коноп, канабис/ - с общо бруто тегло 10,657 килограма, кокаин – с общо бруто тегло 238 грама и 5 FLUORO ADB MDMB PINACA – с общо бруто тегло 22,149 килограма, всички на обща стойност 474 294,80 евро, с левова равностойност 927 640 лева.

Наред с горепосочените наркотични вещества в същото избено помещение, без надлежно разрешително, са били държани и две огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, както следва - 1 /един/ брой пистолет с надпис „XD-9 Springfield“, калибър 9 mm x 19, ведно с пълнител за същия с 9 /девет/ броя патрони; 1 /един/ брой пистолет с надпис „Glock“, ведно с пълнител за същия и 50/петдесет/ броя патрони калибър 9 mm x 19 - престъпления по чл. 354а, ал. 2, изр. 2-ро, пр. 2-ро вр. ал. 1, изр. 1-во от Наказателния кодекс и по чл. 339, ал. 1 от Наказателния кодекс.

След преценка на събраните до момента по досъдебното производство доказателства, съдът счете, че може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията, за които е привлечен в това му качество, като за първото - това по чл. 354а, ал. 2, изр.2-ро, предл.2-ро, вр.ал.1, изр.1-во от НК се предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок от пет до петнадесет години и глоба в размер от 20 000 до 100 000 лева, а за второто деяние – по чл.339 ал.1 от НК предвиденото наказание е от две до осем години „лишаване от свобода“.  На следващо място от материалите по делото не се установява Ш. да е трудово ангажиран, било в страната по рождение /Република Турция /, било в страната по постоянно пребиваване. В изготвената за нуждите на производството декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, попълнена и подписана лично от него, задържаният не е посочил да работи по трудово или друго правоотношение и да реализира доходи от тях, нито пък да притежава движимо и недвижимо имущество, противно на заявеното пред настоящия съд. Обвиняемият е турски гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, но според събраната към момента информация, въпреки семейното си положение - женен с едно дете, не живее на адреса, деклариран от него пред надлежния национален орган, т.е. все обстоятелства, които разколебават извода за трайна уседналост и установеност, а оттам обуславят и опасността не толкова да извърши престъпление, а да затрудни воденото спрямо него наказателно производство, която в случая съдът счете за реална, а не само предполагаема, имайки предвид и приложената по досъдебното дело справка за задграничните пътувания, от която е видно, че Ш. често напуска пределите на Република България.

С оглед изложеното, съдът прецени, че в конкретния случай единствената адекватна мярка, която следва да бъде взета по отношение на обвиняемия и която би постигнала целите, посочени в чл. 57 от НПК, е именно мярката за неотклонение „задържане под стража“.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Пловдив в 3 - дневен срок, считано от датата на постановяването и обявяването му в съдебно заседание, като в случай на постъпила жалба и/или протест, делото е насрочено за разглеждане от Апелативен съд – Пловдив на 14.05.2026 г. от 10,00 ч.