Днес, 18.06.2026 г., в Окръжен съд – Хасково се разгледа въззивно частно наказателно дело № 424/2026 г., образувано по частна жалба срещу определение на Районен съд – Хасково, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на лицето Т.З.Г., привлечена като обвиняем за това, че на 10.06.2026 г. в град Димитровград в жилище, нанесла удар на И.К.И. чрез пробождане с кухненски нож в областта на коремната половина, с което му е причинила тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка (далак), като причиняването на телесната повреда е извършено при наличието на квалифициращ признак – „в условията на домашно насилие“, представляващо престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 15 години.

Окръжен съд – Хасково приема, че в настоящия случай обоснованото предположение, че обвиняемата е автор на деянието, е с висока степен на доказаност. Също така се намира за безспорно установено, че увреждането е причинено с нож в затворено жилищно пространство, където към момента на инцидента не е имало други външни лица, а единственото присъстващо пълнолетно лице е била обвиняемата Т.Г. От друга страна, съдът намира възраженията на защитата - за липса на умисъл поради установената висока концентрация на алкохол (3.54 промила) са правно несъстоятелни. Доброволното привеждане в алкохолно опиянение не изключва вменяемостта и умисъла. Според съда нанасянето на удар с кухненски нож в коремната област в отговор на твърдян „нанесен шамар“ сочи на несъразмерност на защитата и изключва тезата за неизбежна отбрана (чл. 12 от НК) в рамките на настоящото производство.

Въпреки тези изводи съдът приема, че по отношение на обвиняемата не се установяват каквито и да е обективни данни, сочещи на риск от укриване с цел избягване на наказателно преследване. Същата е български гражданин, с трайно установена уседналост в гр. Димитровград и разполага с известен адрес. По делото липсват доказателства за финансови възможности, притежание на задгранични активи или предходни процесуални прояви, които да сочат за намерение за напускане на пределите на страната. Чистото съдебно минало и липсата на предходни криминални прояви допълнително понижават този риск. Настоящият състав намира, че разглежданият случай има изцяло инцидентен характер, породен от ескалацията на дългогодишен, дълбок битов конфликт, при който обвиняемата системно е била жертва на физическа агресия и домашно насилие от страна на пострадалия. Поради това проявената от нея агресия не е трайна криминална нагласа, а изолиран отговор на системно упражняван върху нея натиск. С тези съображения съдът стига до извода, че частната жалба е изцяло основателна и първоинстанционният съд неправилно е взел най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, поради което на обвиняемата се налага мярка за неотклонение „домашен арест“, която ще бъде съпътствана с електронно наблюдение

Определението на Окръжен съд – Хасково е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.