Частно наказателно дело № 127  по описа на Окръжен съд – Хасково за 2020 г. е образувано по искане от защитника на привлечения в качеството му на обвиняемо лице В. С. Г. по ДП № 131/2019 г. на ОСлО – Хасково за изменение на взетата по отношение неговия подзащитен мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.

На 31.03.2020 г., след разглеждане на делото, Окръжен съд – Хасково остави без уважение искането на защитата за изменение на взетата по отношение на В. С. Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № 131/2019 г. по описа на ОсЛО при ОП – Хасково.

Налице е  обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия  в извършване на тежко  умишлено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл. II-ро и III-то, вр. чл.115, вр. чл.63, ал.1, т.1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК.

Съдът прие, че ангажираните в производството по чл. 65 от НПК доказателства не разколебават нито законността на задържането на обвиняемото лице по досъдебното производство, с оглед престъплението, в което е обвинен, нито реалната опасност от укриването му, дължащата се най-вече на липсата на контрол по отношение на непълнолетния В. Г.

На база установените грижи по отношение на В. Г. преди и към датата на неговото задържане, съдът достигна до извод, че ефективен контрол по отношение на обвиняемото лице няма да бъде осъществяван и от назначените попечител и заместник-попечител и реалната опасност от укриването на обвиняемия би осуетила воденото срещу него наказателно производство.

Според състава на съда, единствената адекватна мярка, която съответства на целите по чл. 57 от НПК и е съобразена с високата обществена опасност на деянието му и начинът на неговото извършване, е взетата по отношение на В. С. Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“, която ще осигури приключване на наказателното производство в разумен срок.   

Определението подлежи на обжалване пред АС-Пловдив в 3-дневен срок.