На 01.12.2022 г., в Окръжен съд – Хасково се разгледа ВЧНД № 677/2022 г., образувано по протест срещу определение по ЧНД № 773 /2022 г. на Районен съд – Свиленград, с което по отношение на обвиняемия К.И.В. е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“. В протеста се отправя искане за отмяна на мярката за неотклонение и налагане на по-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“. Лицето К.И.В. е привлечено към наказателна отговорност за това, че:

-на 15.11.2022 г. в град Свиленград причинил на Т.Ч.Х. в качеството й на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата като директор на детска градина средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява тазобедрена става, което е причинила трайно затруднение в движението на левия крак.

Окръжният съд, след като разгледа жалбата, прецени, че са правилни изводите за наличие на обосновано предположение, че К.И.В. е извършил деянието, за което е образувано досъдебното производство. Съдебният състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че не се установява съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. За извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 до 10 години. За вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ е необходимо да бъдат налице и другите законови условия за това - установена по делото опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Установява се, че обвиняемият  В. не е осъждан към настоящия момент, живее в едно домакинство с малолетния си син и възрастната си майка. Твърди, че е единствен родител, който се грижи и отглежда детето, както и полага грижи към своята майка. Има настоящ адрес в гр. Свиленград, на който пребивава и трайно живее. Лицето има трудова заетост, от която получава доходи. В този смисъл съдът намира, че към настоящия момент няма опасност от укриване или извършване на престъпление. От друга страна, въззивният съд констатира, че определения от районния съд размер на мярката „гаранция в пари“ от 1000 лв. е недостатъчен, за да гарантира провеждането и приключването на процеса в разумен срок, включително чрез регулярното участие на обвиняемия в него. С тези съображения съдът прие, че гаранцията в пари следва да бъде в по-голям от определения размер, за да има възпиращ ефект спрямо обвиняемия от укриване, и като взе предвид данните за имуществото му състояние прецени, че гаранцията в пари следва да бъде увеличена в размер на 2000 лв.

Определението на Окръжен съд – Хасково е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.