Днес, 10.08.2023 г., в Окръжен съд – Хасково се разгледа въззивно частно наказателно дело № 539/2023 г., образувано по жалба срещу определение по частно наказателно дело на Районен съд – Харманли, с което е оставено без уважение искане за изменение на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета по отношение на обвиняемия М.Ж.Ж., на 43 г. В жалбата се отправя искане за изменение на мярката за неотклонение в по-лека, а именно „домашен арест“. Лицето М.Ж. е привлечено към наказателна отговорност за две деяния - 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК (хулигански действия, изразяващи в нанасяне на побой спрямо лице от женски пол на публично място) и по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК (неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие), като за първото предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до 5 години, а за второто се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до 3 години или „Глоба“ от 5000 лв.

Окръжен съд – Хасково приема, че при първоначалното вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия Ж. са били съобразени всички законови изисквания при налагането й, съобразени и с доказателствата, събрани по досъдебното производство. Съдът счита, че към настоящия момент не е налице промяна в обстоятелствата, която да налага други изводи и че обвиняемият следва да търпи мярка за неотклонение „задържане под стража“ като най-тежка мярка за процесуална принуда, предвидена от законодателя. Обоснованото предположение в извършването на престъпленията, в които Ж. е обвинен, не е отпаднала. Напротив, със събраните до момента доказателства по досъдебното производство тази обоснованост е подкрепена още повече. Взе се под внимание и обстоятелството, че тези престъпления, в които Ж. обвинен, се характеризират с висока степен на обществена опасност, тъй като са свързани с явно незачитане на установения в страната правов ред и незачитане на човешкото достойнство.

По отношение на наличието на опасност от укриване и извършване на престъпление, съдът счита, че и към момента такава опасност от укриване е налице, с оглед обстоятелството, че макар и обвиняемият да притежава недвижими имот в село Б., по делото са налице достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че същият не пребивава само на този адрес, поради което не може да се говори за негова трайна уседналост на адреса. Опасността от извършване на престъпление също е налице и не е отпаднала към настоящия момент, като в подкрепа на този извод на съда е обстоятелството, че при наличието на наложено наказание по влязла в сила присъда обвиняемият е извършил престъпленията, в които е обвинен и то по-малко от месец, след като е бил наказан с наказание „пробация“ за извършено престъпление от общ характер, регламентирано в разпоредбата на НК. Съдебният състав констатира, че представените доказателства относно здравословното състояние на обвиняемия не са достатъчни, за да се приеме, че същото е влошено и се налага по-лека мярка за процесуална принуда.

Въззивната инстанция споделя изводите на районния съд изцяло, поради което съдебният акт бе потвърден и искането за изменение на мярката за неотклонение бе оставено без уважение.

Определението на Окръжен съд – Хасково е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.