На 23.02.2024 г., с определение на Окръжен съд – Хасково в открито съдебно заседание, по частно наказателно дело, по внесено от Окръжна прокуратура – Хасково искане, бе взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ Ф.К. на 64 г., турски гражданин, във връзка с изпълнение на издадена заповед за арест. Същият е задържан на територията на ГКПП „Капитан Андреево“ на влизане в страната на 22.02.2024 г. Заповедта е издадена от Районен съдия в Магистратски съд – Нотингам, Великобритания, за провеждане на наказателно производство за това, че на 28.01.2018г., като водач на тежкотоварно превозно средство, се блъснал в ясно видима спряла кола в резултат на което настъпила по - късно смъртта на пътника Д.Л., както и сериозно нараняване на водача на лекия автомобил – Т.С. Тази деятелност в заповедта е квалифицирана като две престъпления: причиняване на смърт чрез опасно шофиране в нарушение на чл.1 от ЗДвП от 1988 г. и причиняване на тежки наранявания чрез опасно шофиране в нарушение на чл.1 А от същия закон на издаващата държава, като за първото престъпление е предвидено наказание до 14 години „Лишаване от свобода“, а за второто до 5 години „Лишаване от свобода“.

            Съдът прие, че представената ЗА отговаря на всички изисквания по чл.610 от Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, вр. чл. 43 ал.3 от ЗЕЕЗА и чл. 64 от НПК, която е издадена за това, че спрямо О.Г. се провежда наказателно производство за извършено престъпление. В заповедта е описано времето и мястото на извършване, както и вида на участието на исканото лице в осъществяването му и е посочен вида и размера на наложеното наказание.

            Съдът прие, че е налице обоснованото предположение за извършено престъпление по смисъла на чл. 64 от НПК. Констатира се, че Ф.К. знае за деянието и образуваното в издаващата държава наказателно производство, като същевременно съдържанието на заповедта за арест не кореспондира с твърдението му, че в издаващата държава му заявили, че нямал вина за случилото се - т.е., че там наказателното производство е прекратено. От доказателствата по делото не се установява лицето по принудителното действие да има адрес в Р.България, поради което съществува и реална опасност то да се укрие и така да осуети производството по изпълнение на заповедта за арест, което налага вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като гаранция за явяването му пред съда в основното производство по предаване на исканото лице.

      Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Пловдив в 3 - дневен срок, считано от датата на постановяването и обявяването му в съдебно заседание, като в случай на постъпила жалба и/или протест, делото е насрочено за разглеждане от Апелативен съд – Пловдив на 29.02.2024 г. от 10.00 ч.