Днес, 20.06.2024 г., в Окръжен съд – Хасково се разгледа въззивно частно наказателно дело, образувано по жалба срещу определение по частно наказателно дело на Районен съд – Свиленград, с което по отношение на обвиняемия А.Ж.С.,  на 35 г., е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В жалбата се отправя искане за отмяна на мярката за неотклонение. Лицето А.Ж.С. е привлечено към наказателна отговорност на 10.06.2024 г. за това, че на 19.06.2020 г. в гр. Любимец противозаконно е присвоил чужди движими вещи – златен пръстен от 14 карата с нетно тегло 4,15 грама; златен пръстен от 14 карата с нетно тегло 3,45 грама и златен пръстен от 14 карата с нетно тегло 4,65 грама, на обща стойност 856,25 лева, собственост на В.С.Л. от гр. Пазарджик, които владеел, като деянието е извършено при опасен рецидив, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години  – престъпление по чл. 206, ал. 3 пр. 2-ро вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК.

             Окръжният съд, след като разгледа жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, извършените очни ставки, както и огледи на иззети предмети, споделя извода на първоинстанционния съд за наличие на обосновано предположение, че А.Ж.С. е извършил деянието, за което е привлечен като обвиняем.

             Вторият извод на първоинстанционния съд обаче, а именно, че спрямо обвиняемия следва да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“ не се споделя от въззивния съд, тъй като за да бъде налице необходимост от тази най-строга процесуална принуда, следва да има не само достатъчно уличаваща съвкупност, но и действително установен риск от укриване или извършване на престъпление. Въпреки, че според обвинението престъплението е извършено в условията на опасен рецидив, съдът прие, че са налице достатъчно категорични факти, които опровергават законовото предположение и правят същите по-скоро хипотетични, отколкото безспорно установени. Вземайки предвид здравословното състояние на обвиняемия, неговата трайна уседналост, семейните ангажименти, трудовата заетост и размера на получаваните доходи, както и отдалечените във времето предишни осъждания

въззивният съдът счете, че адекватната мярка за неотклонение, която следва да отговори на целите на чл. 57 от НПК, а именно – да се попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление, е мярката „Гаранция в пари“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

             Определението на Окръжен съд – Хасково е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.