Днес, 05.02.2026 г. Окръжен съд – Хасково в насроченото разпоредително заседание обсъди въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, по наказателно дело от общ характер № 1107/2025 г., по описа на съда, образувано по внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Хасково по отношение на В.Н.Д., български гражданин, обвинен за това, че:

• на 26.06.2025 г. в гр. Димитровград, обл. Хасково, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, а именно - 3,4 –метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/ с нетно тегло от 175,85 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент 3,4 метилендиоксиметамфетамин 20,9 %/ тегловни процента/ на стойност 8792,50 лв. и кокаин с нетно тегло 19,02 грама със съдържание  на активен наркотичнодействащ компонент кокаин 73,3 % /тегловни процента/ на стойност 5830,58 лв. с обща стойност на всички наркотични вещества 14 623,08 лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 от Наказателния кодекс.
• на 26.06.2025 г. в гр. Димитровград, обл. Хасково, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Ленд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“ след употреба на наркотични вещества, а именно – кокаин – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс.

Съдът прие, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, няма  причини и за прекратяване на съдебното производство, тъй като съществени нарушение на процесуалните правила, които да са рефлектирали върху защитата на подсъдимия не са допуснати.

Предвид представеното от защитата на подсъдимия споразумение, сключено с Окръжна прокуратура – Хасково, съдебното заседание премина по правилата на Глава 29 от НПК, но съдът счете, че то не следва да бъде одобрено, тъй като противоречи на закона.

Според съда е допуснато противоречие с материалния закон по отношение на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, което прокурорът намира за извършено, но което доказателствата по делото не подкрепят. Основният аргумент на съда е, че последователна и трайна е съдебната практика, според която наличието на наркотично вещество се доказва единствено след положителен медицински  резултат за присъствие на това вещество в кръвта на  освидетелствания.  В случая от подсъдимия са били взети две групи биологичен материал – кръв и урина и те са били подложени на химикотоксологично изследване  във ВМА – София, като изготвеното от специалист заключение  е установило, че в кръвта не се откриват наркотични вещества, а такива са налице в урината. Съгласно нормата в чл. 23 от Наредба № 1/19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, наличието на наркотик се доказва, единствено ако той присъства в кръвта.

С оглед на изложеното съдът счете, че е налице доказателствена необезпеченост на едно от обвиненията, което е процесуална пречка за одобряване на споразумението, а произнасянето на настоящи състав по горепосочените въпроси налага неговия отвод от разглеждане на делото.