Днес, 13.03.2026 г., Окръжен съд – Хасково в открито съдебно заседание взе най-тежката мярка, за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на А.Х.Т., български гражданин, обвинен в това, че за периода от 10.03.2026 г. до 11.03.2026 г. в гр. Свиленград, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – метамфетамин с общо бруто тегло 7,64 грама, на стойност 534,80 лева; коноп /канабис, марихуана/ с общо бруто тегло 16,91 грама на стойност 338,20 лева; хероин с общо бруто тегло 0,38 грама на стойност 19,61 лева; кокаин с общо бруто тегло 7,26 грама на стойност 375,71 лева, всички на обща стойност 1268,32 лева /648,48 евро/ и разпространил, чрез продажба, на две лица – Р.И.В. и О.В.А. и двамата от гр. Свиленград високорисково наркотично вещество метамфетамин с общо бруто тегло 0,27 грама на обща стойност 18,90 лева /9,66 евро/ – престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“б“ вр.чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Според съда, от събраните до момента по досъдебното производство доказателства, може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен в това му качеството и за което се предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок от пет до петнадесет години.

Съдът счете, че по отношение на задържания е налице и втората предпоставка за вземане на най – тежката мярка за неотклонение, тъй като събраните до момента доказателства не опровергават презумпцията за наличие на реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1 от НПК. В подкрепа на изложените доводи, съдът отчете и наличието на десет предишни осъждания за престъпления от общ характер, част от които са идентични с това, за което А.Т. е привлечен в качеството на обвиняем, извършено при условията на опасен рецидив, лошите характеристични данни, липсата на трайна уседналост на обвиняемия, който към момента на задържането е ползвал чужд имот, в който е допуснал да се настанят и други лица, без знанието на собственика. Не без значение е и обстоятелството, че продажбата на наркотици от страна на обвиняемия Т. на свидетелите А. и В., не е изолиран случай.

С оглед изложеното, съдът прецени, че в конкретния случай единствената адекватна мярка, която следва да бъде взета по отношение на обвиняемия А.Т. и която би постигнала целите, посочени в чл. 57 от НПК, е именно мярката за неотклонение „задържане под стража“.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Пловдив в 3 - дневен срок, считано от датата на постановяването и обявяването му в съдебно заседание, като в случай на постъпила жалба и/или протест, делото е насрочено за разглеждане от Апелативен съд – Пловдив на 19.03.2026 г. от 10,00 ч.