Днес, 24.03.2026 г., в закрито заседание, Окръжен съд – Хасково потвърди протоколно определение по НОХД № 412/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград,  с което е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимия Х.М.М., за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.    

НОХД № 412/2025 г.по описа на Районен съд – Димитровград е образувано по внесен обвинителен акт срещу Х.М.М., за това, че:

- на 14.02.2025 г. в град Димитровград е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно проявил безпричинна агресия куче (неустановена порода, бяло на цвят, мъжки пол), като го ритнал силно, както и потърсил саморазправа с Д.М.Й. от град Д., като замахвал с юмруци да го удари – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК

- на 14.02.2025 г. в гр. Д. причинил на Д.П.Й. чрез метална тръба лека телесна повреда, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно две разкъсно-контузни рани в челната област на главата, кръвонасядане на гърдите и кръвонасядане на лявата ръка, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК.

Според въззивния съд, при изготвяне на обвинителния акт са спазени изискванията към реквизитите, които той трябва да съдържа от гледна точка на преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Прокуратурата е описала в обстоятелствената част на обвинителния акт всички действия на подсъдимия, които тя намира за съответстващи, според изискванията на закона, на изпълнителното деяние на престъпленията, за които подсъдимият е обвинен. Същите факти и обстоятелства, включително и относно изпълнителните деяния, са преповторени и в диспозитива на обвинителния акт, където достатъчно подробно и ясно са посочени (цифром и словом) не само престъпленията, за които е обвинен подсъдимият, но и фактите и обстоятелствата, на които се гради това обвинение. Следователно, според въззивната инстанция, не може да се твърди, че е налице противоречие между обстоятелствена част и диспозитив, още по-малко за неясно обвинение, което евентуално би затруднило правото на защита на подсъдимия, доколкото от обвинителния акт е напълно ясно какви са фактическите твърдения на прокуратурата и каква е тяхната правна оценка.

Според окръжния съд, обстоятелството дали посочената в обвинителния акт правна квалификация на престъпните деяния е правилна и дали описаните действия на подсъдимия като цяло, са били насочени към постигане на твърдяната от прокуратурата противоправна цел и са имали обективна и субективна връзка помежду си, или могат да бъдат обособени като отделни изпълнителни деяния на две различни по вид престъпления, са въпроси, на които съдът следва да даде отговори с окончателния си съдебен акт.

Въззивната инстанция счете, че възражението от защитника на подсъдимия за направено доказателствено искане за провеждане на очна ставка, което е оставеното без уважение от прокурора, не съставлява допуснато на досъдебното производство съществено-процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на обвиняемия, тъй като в съдебната фаза на първоинстанционното наказателното производство следва да се събират всички доказателства за изясняване на обективната истина по делото и искане за провеждане на очна ставка може отново да бъде направено в съдебно заседание и ако бъде уважено от съда, да бъде допуснато.

Определението на Окръжен съд – Хасково е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.